Контейнерът, преминаващ високо над главата му, изскърца подозрително. Том погледна нагоре не толкова от страх, колкото от любопитство, когато видя, че звукът не беше от контейнера, а от едно от въжетата, което с оглушителен трясък се скъса точно в този момент. Миг отне на другите въжета на поддадат и те. „Положителна обратна връзка“, мина през ума на Том заучената фраза, която той дори нямаше идея откъде дойде, докато контейнерът вече летеше към него със скорост, която буквално парализира движенията му. В последния момент полетът на контейнера се спря и той увисна на единственото въже, което още не се бе скъсало. Късмет, помисли си Том, малко преди вратата на контейнера да се отвори и върху него да се изсипят стотици метали варели. Последва ги писъкът на последното въже, след което контейнерът полетя отвесно надолу …
Том се събуди.
Не беше в своята стая. Примигна няколко пъти и още преди да се опита да стане около него се появиха няколко лица. Да, едното бе на жена му, другите не ги познаваше. Какво правеха тези хора около него докато спи?
– Том, не се опитвай да говориш. Не се опитвай да мърдаш. Претърпя тежък инцидент. Тялото ти е парализирано. В момента те поддържаме с машини, но можем да комуникираме с мигане. Когато искаш да кажеш ‚да‘, мигни веднъж. Когато искаш да кажеш ‚не‘ – мигни два пъти.
