Как организирах сватбата си за 7 дни?

Как организирах сватбата си за 7 дни?

Чували ли сте, че сватба се организира поне една година? Сигурно познавате и хора, които са го правили. Няма как да е иначе, след като в книжарниците има десетки книги, а онлайн още толкова сайтове, които имат универсален план за вашата сватба,  чиито график започва с “12 месеца до сватбата”. Е, аз съм известен с прибързаността, импулсивността и рационалността си. Когато реализирам проекти, имам ясен план, следвам го и успявам. Проект ли? Да, сватбата си е сериозен проект, свързан с различни доставчици на продукти и услуги, логистика и краен срок, който не може да бъде счупен.

Целта не беше нещата да станат точно за седем дни, претупано или прибързано. Просто така се случи. Тъй като супер много се забавлявахме с бързината си, която изненада дори и нас, реших да споделя с вас другия възможен сценарии – организиране на сватба бързо, лесно, без стрес и без глупости. Разбира се, за да се случи всичко това, не бях аз единствената причина. Трябва да отдам дължимото и на жена ми, която,  въпреки, че вкарваше непрестанно нови и интересни идеи за организацията, детайлите, украсата и какво ли още не – те не успяха да завземат цялото ни свободно време в продължение на месеци. Дори напротив – често те дори оптимизираха процесите и съкращаваха срока. Интересно, нали?

Ето организацията ден по ден:

Ден 0  – 8 януари

Както знаете, ИТ специалистите броим от нула, но и този ден си го маркирам само за да проследите по-ясно всички събития. На този ден около 20 часа предложих брак на жена ми. След което веднага излязох от вкъщи,  защото моят счетоводител искаше спешно да подпиша документи, които трябваше да обработва. Та я оставих сама да помисли или избяга за около 30 минути. Когато се върнах, още си беше вкъщи, което ме успокои. Тази вечер не сме говорили нищо по темата кога, защо, как, дали и колко.

Ден 1 – 9 януари

Прибрахме от работа, без идея да планираме сватба,  вечерта към 23 часа случайно стигнахме до тази тема. И двамата бяхме сигурни, че ще е в рамките на тази година, но нямахме претенции за дата. Тъй като знаехме вече, че моите чичо,  леля и братовчеди от САЩ планират да идват през юни, стигнахме до извода, че ще е много добре да е през този месец. Знаехме кога идват и си тръгват и имаше само една удобна дата и тя беше 22-ри юни. За добро или лошо – имахме вече дата. А датата означава началото на план, който вече да следваме. Имахме  само 5 месеца и няколко дни. И оттук започна навързването на верижните събития и процеси. Защото ако имаш избрана дата, която си определил за своето събитие, трябва да провериш дали за този ден има изобщо свободни ресторанти. Как обаче да провериш ресторантите без да знаеш броя на гостите си, тъй като не всеки ресторант има нужния за теб капацитет? Отворихме един файл и всеки на прима-виста написа всичките си предложения за гости. Разбира се,  имахме пропуски, но добавихме около 10% отгоре – за всеки случай. Оказа се, че ни трябва пространство за не по-малко от 100 човека и не повече от 130. Знаехме, че от списъка ни със 130 човека, много няма да могат да дойдат по различни причини, възникнали в рамките на идните 5 месеца.

Имахме дата. Имахме приблизителен брой гости.

Посетихме сайтовете на различни хотели и ресторанти  за сватби. Тези с малък капацитет отпаднаха веднага. Разгледахме още същата вечер примерни оферти от почти всички избрани хотели/ресторанти, а те не бяха много. Накрая се спряхме единодушно на 4 оферти. На следващия ден…

Ден 2 – 10 януари

Вторият ден започна с изпращане на 4 имейла до избраните хотели. В тях питахме за избраната от нас дата и за оглед в рамките на съботния ден. Всички те отговориха в рамките на 2 часа. Един от хотелите, който в крайна сметка и избрахме,  отговори в рамките на 20 минути с оферта и снимки. Успях да организирам 4 огледа за през 30 минути в рамките на съботния следобед.

Ден 3 – 11 януари

В този ден сякаш нищо не правихме, а само си мислехме дали да не разгледаме и други опции на ресторанти, които бяхме отхвърлили по някаква причина предния ден.

Ден 4 – 12 януари

В съботния ден си поспахме добре, хапнахме и се подготвихме за голямата обиколка, която така строго бях организирал- по 30 минути на ресторант.  Започнахме от Цариградско шосе, през района на летище София, после района на Интерпред и накрая – Студентски град. Хотелите имаха своите плюсове и минуси и впечатленията се трупаха, но никой не ни грабна, докато не отидохме в последния – Суит Хотел София. Той не само че не събра никакви минуси, а натрупа допълнителни плюсове заради гледката, отношението и усещането за спокойствие от страна на екипа – нещо, което не усетихме при другите хотели. Не, че сме го търсили, но когато го намериш,  знаеш, че ти е липсвало.

Ден 5 – 13 януари

На седмия ден Бог си почина… а ние, имитирайки го, също прекарахме един напълно почивен ден. Почти почивен,  защото посетихме едно изложение за сватби (и погребения). То си беше само за сватби, но повечето от агенциите можеха да накарат всяка двойка да предпочете да умре пред това да се ожени с тяхна помощ. И все пак на това изложение ние търсехме нещо конкретно – фотограф. За да сме подготвени,  предната вечер отделихме цял час да гледаме снимки на фотографи от сватби. Всеки от тях имаше цени и разни условия. Някои отпадаха, когато видехме работата им, други отпадаха, когато видехме цените им… Имаше и такива, които отпаднаха поради визията си – ако не харесваш някого, не можеш да работиш с него, ако ще и да е много добър професионалист. Трябва химия. И ние открихме нашата фотографка Рая, чиято работа беше точно това, което търсим, освен това ни хареса визуално и по име. Ние вече я бяхме избрали. Искахме да й го кажем лично, но така и не я видяхме този ден на изложението. Потвърдихме на неин колега и с радост си тръгнахме, защото имахме и фотограф за уречената дата.

Ден 6 – 14 януари

Какво е сватба без DJ? Не е като да не съм бил на няколко такива, които се получиха повече от добре, но ние не вярвахме в нашите способности да изберем правилната музика,  за да забавляваме гостите си на 100%. От няколко дни бяхме поискали контакта на DJ (Христо Рачев), който беше водил сватбата на бъдещите ни кумове и решихме, че човек, който може да пуска Slayer на сватба е нашият човек. В този ден просто му писахме,  за да видим дали е свободен на 22 юни.

Ден 7 – 15 януари

Този ден беше специален, защото беше денят на многото потвърждения. Потвърдихме ресторанта – БАМ. Вече бяхме в играта. Потвърдиха ни, че избраната от нас ритуална зала в уречения час ще е на наше разположение и я запазихме. DJ-ят ни потвърди за датата и си уредихме среща с него. Потвърди ни и известният стенд-ъп комедиант Георги Кючуков, че на драго сърце ще ни ,,венчае’’. Вече имахме дата, ресторант, DJ, фотограф, гражданско, венчаващ и младоженци, ни оставаше само да имаме и кумове. Защото всичко беше уредено и можехме смело да кажем, когато ни попитат – сватбата ще е на 22-ри юни. Вечерта ги запитахме дали искат да ни оженят, им дадохме колкото време им трябва, за да преценят и помислят. Те се оказаха не по-малко сериозни от нас и сутринта, когато се събудихме имахме отговор във Viber, който гласеше “Правим го! :)”

На 19-ти за около час направих сайта svatba.fun (ПРОДАВА СЕ) и започнахме да го разпращаме  като покана на нашите приятели и близки. Процесът продължи около седмица, като поканите летяха през месинджър, имейл, вайбър и всякакви други комуникационни канали. Още от първия час започнахме да получаваме потвърждения за присъствие или невъзможност за такова.

За мен това беше организацията на сватбата, а всичко друго бяха дребни детайли. И наистина беше така, защото украсата, тортата, арката, изнесеният ритуал, столовете, панделките, дрехите, избор на меню…

Но нека ви разкажа и за тях. Защото според запознати,  те могат да загубят повече време отколкото всичко останало.

Украсата

Не я бяхме мислили, освен офертите, които ресторантите ни бяха дали. Но един ден жена ми се събуди и каза:  “Сънувах украсата ни”. Аз първоначално изтръпнах, защото точно си бях помислил, че сме се отървали от стандартните кризи покрай сватбата  и ето – влизахме именно в такава…А всичко беше започнало и завършило толкова хубаво само за седем дни…

Тя беше сънувала украса от… близалки. Да, точно така – близалки, цветя от близалки. Потърси дали такова нещо някога е правено и веднага намери десетки идеи. Ето и нашето решение:

Това събуди много нови линии на развитие, защото се оказа, че цветята на една сватба са най-безсмисленото нещо. Украсата по масите след няколко часа се озовава в кофата за смет. Подарените цветя пък се озовават в багажника на някоя кола и част от тях стигат до младоженците малко преди да отидат в кофата. Вижте повече за това в статията ми “Книги вместо цветя”. Така ние направихме сватбата си без нито едно живо цвете. Дори букетът  на булката беше от стрък житен клас, по стара българска традиция, с ринг от близалки, конструиран от кумовете ни и нас самите – всъщност най-стресовият момент, защото имахме само един опит, а житото се оказа много своенравно “цвете”.

Но такива цветя от близалки не се продават никъде. Затова се наложи да ги направим сами. За целта поръчахме 10 стиропорени топки, 10 пластмасови вази (за поставка) и 1300 близалки. Последните са специални – те имат  приятни светли цветове и хартия, която е различна според различните видове. Всички други опции от родитаната до Турция и обратно бяха кичозни и платмасови, а тези бяха от хартия. Поръчахме американските близалки от Великобритания и след има-няма 2 седмици бяха при нас. Всичко това стана с няколко клика.

Събрахме се с кумовете  и в рамките на ден направихме няколко  вази с “цветя”. Оказа се, че точно за 25 минути се прави една. До сватбата имахме около 4 месеца и все щяхме да намерим време да ги набодем. Честно казано, правихме го понякога след вечеря ей така,  за отмора. Пък и не бяха много – 10 на брой.

Но близалките родиха друга идея – ако цветята ни ще са от близалки , защо тортата ни да не е от тулумби? Речено – сторено. Изпратих  един мейл до сладкарница Пчела и ето – имахме уговорката да получим 300 тулумби в уречения ден и час. Да си призная, когато ходих намясто в сладкарницата да предплатя поръчката,  всички бяха повече от весели, защото знаеха, че става дума за сватба. Всички, на които казахме, умряха от смях и нямаха търпение да видят що е това торта от тулумби.

Ето я и нея

С близалките и тулумбите, освен че похарчихме близо два пъти по-малко отколкото трябваше за  цветя и торта, ние спестихме много време, а и беше много по-весело и нестандартно…

Имаше и един детайл, който решихме толкова бързо, че дори не помня да сме го обсъждали. Подаръците към гостите. Жена ми просто каза: “Искам, да е нещо, което няма да изхвърлят веднага и си мисля за това’’ – и ми показа книжката на Екзюпери ‘’Малкият принц”, но точно определено издание. Взехме решение и на следващия ден вече ги бях поръчал директно от склада на издателството, защото ни трябваха доста бройки.

Явно мотото на сватбата  ни беше ,,Запазете детското в себе си”. Това ни даде и друга идея – кутията за събиране на  подаръци в пликчета всъщност да е огромна близалка, а бутониерите да са малки хартиени лисички – намигване към лисицата в “Малкият принц”. За последните две нашият кум-инженер  отдели доста време, докато започна да прави лисичка в рамките на под 1 минута. Дори и да бяхме останали без бутониери, той можеше да сгъне една от всеки лист, който му се подаде. На ергенското парти се опита да го направи от банкнота, но… е, каквото е станало на ергенското си остава там. Не мога да потвърдя или отрека, че го е направил или не е.

Дегустацията и избора на меню ни отне около 30 минути, като го планирахме така, че да се случи непосредствено две седмици преди сватбата. Цял месец бяхме на разходка в САЩ точно преди сватбата. С екипа от хотела се бяхме видели само 4 пъти – да направим оглед на ресторанта, да платя първа вноска, да дегустираме и да платя окончателно всичко. С тях се чухме и 2-3 пъти по телефона през седмицата непосредствено  преди сватбата за някои дребни детайли като – кога да донесат се тулумбите и имат ли хладилници за 6 тави с тулумби. И, разбира се, бяхме си разменили няколко мейла.

С фотографката Рая и нашия DJ също се видяхме след потвърждението  по веднъж за около час, за да фиксираме всички детайли…

Табелките с номерата на масите, имената на гостите и таблото с навигация кой гост  на коя маса ще седи се направиха 3 дни преди сватбата – дизайнът беше на нашия кум, който ги пусна за печат и нарязване. От нас се искаше да съберем всички имена на дадена маса в плик с номера на масата. Така тези, които щяха да редят масите и табелките,  щяха да подредят правилните хора на правилните места. В случая, това бяха нашите родители, които имаха тежката задача да организират всичко в ресторанта, докато ние похапвахме в KFC. Сериозно… булката така огладня, че просто слязохме 8 етажа надолу и както си бяхме облечени за венчавка,  хапнахме фаст-фууд точно преди да се качим при гостите си.

Сумарно освен 7-те дни с тежка организация, детайлите, които бяха разпръснати във времето едва ли са ни отнели сумарно повече от 2 седмици.

Защо споделям  това с вас?

Не си мисля, че на всеки един човек в глобалната информационна мрежа му пука за моята сватба. Причината да споделя всичко това със света е  да се опитам да спестя поне малко нерви на всеки, който е тръгнал по този път. Защото това на пръв поглед положително събитие, често се превръща в корена на всички раздори в една двойка. В нещо, което по-скоро е стресиращо, създаващо конфликти, напрежение, неудовлетвореност,  вместо да бъде едно забавно, приятно начинание, което ей така, между другото се случва. Защото в крайна сметка какво е сватбата – едно по-голямо празненство, когато най-близките ви хора ще се почерпят за ваше здраве и ще си прекарат добре. Повярвайте ми – никой не помни дребните детайли, а дори и да ги помни, едва ли си струва да отделите за тях 3 месеца от живота си.

“СТОЙ! Нещо ни спестяваш”, ще ме засече някоя професионална организаторка на сватби от Долни Богров. Какво стана с арката, църквата, гражданското, оркестъра с народни танци, краденето на булката, наем на сватбения автомобил, украсата на автомобилите… Е, просто нямаше такива. “Гражданското” за нас беше просто подпис за под 5 минути само в присъствието на кумовете. Поканихме гостите си точно в 18 часа на терасата на хотела, където нашият приятел Георги Кючуков ни ,,венча” и час по-късно бяхме етаж по-нагоре в ресторанта. Нямаше нито една от описаните и насаждани като задължителни активности.

И понеже текстът може да предаде само техническите детайли за сватбата,  споделям с вас няколко снимки, които да предадат истинската емоция от събитието и организацията.

Ако и вие сте тръгнали по този път,  мога да ви посъветвам само едно – опитайте се да се забавлявате. Всичко друго е суета :)

Leave A Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *