Размисли

Прозорец на Обертон или как ставате жертва на манипулация?

Знаете ли какво е прозорец на Обертон? Това е методология, която да покаже нагласите на обществото за конкретни идеи, закони, промени, събития. В двата края на една права се поставят двете екстремни крайности за конкретното изследвано събитие, по цялата дължина на правата се поставят конкретни случили се (и все още неслучили се) събития, влияещи върху мнението на обществото. Прозорецът често се намира някъде в средата, където мненията са умерени. Например – в двата края на линията поставяме двете крайности – едната предполага изсичане на цялата гора около Банско и построяване на десетки до стотици лифтове. В другия край на правата поставяме разрушаването на целия град и подобни курорти и заместването им с тучни гори. И двете са еднакво абсурдни и неприемливи. Прозорецът на Обертон е някъде към средата, където хората си казват – добре е да имаме туризъм, но е хубаво да пазим и природата.

Прозорецът на Обертон обаче невинаги стои на едно и също място. Той се движи постоянно като стрелка по скалата на Гайгер-Мюлеров брояч. На него може също да се влияе от външни събития – инциденти, кризи, скандали или просто промяна на обстоятелствата. Ако такива събития не възникнат от само себе си, те биха могли да бъдат създадени. Тук PR специалистите са от изключителна важност. Не тези, които разпращат писма, че вокалистът на някоя група си е счупил носа, а хора специализирали се върху социалния инженеринг, психология на тълпата и социология. Разбира се, и  с доста добри познания по история и маркетинг. Накратко – ако няма криза, която да премести прозореца в изгодната за нас посока, то ние можем да я създадем, за да постигнем това.

Ето един пример от последната седмица:

Национализирането на земя на частни фирми и лица е абсурдно за демократична държава твърдяща, че има свободен пазар – член на европейския съюз. Случайно или не,  в рамките на седмица се появяват бетонирани плажове, други – заградени с ограда, трети укрепват бряг с гуми, за да строят хотел на 30 метра от морето… Не се обръща внимание на факта, че при нормално вълнение през есента/зимата тези постройки ще са под вода и ще бъдат разрушени по естествен път – тоест, позиционирането им там е “кьор фишек”. Акцентира се върху факта  ‘’бетониран плаж’’. Резултатът? Правителството взима СПЕШНИ мерки да национализира близо 100 декара частни имоти, едни от които са на голяма енергийна компания. Ако национализацията е изглеждала абсурдна преди няколко реда, след бетонирания плаж всеки иска да се въведе ред, за да не станат плажовете ни бетон и чакъл и съответно всеки приема тази мярка за добро и правилно решение. След 2 години прозорецът ще бъде преместен в друга посока – национализираните имоти да бъдат застроени с хотели (примерно).

Примерите са безкрайно много и са във всяка възможна посока. Така ви се продават вода, прах за пране, лекарства, системи за отбрана, безсмислени огради по турската граница. Така ви се взима съгласието за военни мисии, за крайни промени в законите, за реформи и каквото друго се сетите.

Знам, че звучи конспиративно. Това обаче е просто бизнес, като всеки друг.

Александър Ненов
Интернет предприемач, автор на 2 бизнес книги за интернет бизнес. Консултант и лектор на редица семинари и обучения.
Други статии по темата
Що е то рационален анархист?
Статия, за която нямате време

Дайте своето мнение!

Коментар*

Име*
WWW