Личностно развитиеЗащо карантината е нещо безценно?

април 27, 20200

Карантината е нещо, което повечето хора приеха като форма на домашен арест, други дори като затвор. Стоиш си вкъщи, обикаляш в една, две или три стаи, които вече до болка са ти втръснали, гледайки отвътре хубавото слънце и природата,  която се раззеленява пред очите ти и само те кара да прегрешиш… Да излезеш и да подишаш свободно. Но свобода няма. Поне още известно време. 

Карантината направи така, че една голяма част от хората започнаха да работят от вкъщи. Други бяха освободени до второ нареждане и останаха по домовете си. Хората на свободна практика пък останаха по домовете си, където голяма част от тях и преди това си работеха, но с по-малко работа. Като цяло финансовите обороти спаднаха и клиентите сякаш нямаляха във всеки един сектор, хиляди се регистрираха в бюрата по труда. 

Криза с глобални размери, която се развихря в света, който е някъде извън нас, защото ние сме си затворени в своите домове – широки или тесни. 

Нека се абстрахираме от негативите – те са ясни. Хора умират, други боледуват, трети са без работа, четвърти фалират, пети… разбирате ме. Безкрайно много негативни събития. 

И все пак – тази карантина има една много силна и дори,  бих казал,  безценна страна и тя е, че  ни осигури времето, което иначе не ни достигаше. 

Ако преди всеки  губеше средно  по 90 до 120 минути всеки ден,  за да отиде до офиса си и да се върне, то сега това време е спестено. Ако преди хората ставаха час преди да излязат,  за да се “оправят”,  сега могат да спестят и тези 60 минути. С падането на оборотите на работа (и броя клиенти),  мнозина  се оказаха с повече свободно време в рамките на работния ден,  защото по-малко хора им звънят по телефона,  за да им губят времето и по ред други причини… 

Нещо повече – почивните дни, когато повечето хора са с приятели, семейство, с деца на море, планина, паркове, кина или навсякъде другаде,  но не и вкъщи,  са два  дни или около 20 активни часа, които могат да се запълнят с нещо смислено. 

Какво направих аз само през първите 30 дни на извънредното положение?

1.Книги

Прочетох книги, които съм отлагал с години по една или друга причина. Най-често причина за отлагането беше, че чета нещо друго и нямам време за много книги за единица време – сега сякаш времето само ме намери. Ето някои от книгите: ”Богат татко, Беден татко” на Робърт Кийосаки,  “Умни пари” на Стойне Василев, “10-та по Рихтер” и “Светлината на другия ден” на Артър Кларк. Списъкът не е изчерпателен, но тези книги  препоръчвам искрено. 

2.Програмиране

През годините бях прехвърлил програмирането към други хора – служители и подизпълнители. Не смятах, че мога да спринтирам с темпото,  което се изисква, за да бъдеш добър програмист, и след 15 години активно писане на код, постепенно прехвърлих тази дейност към други хора. Да, винаги беше по-бавно,  отколкото бих го направил  аз, но вярвах, че нивото им е по-добро. И често беше именно така. В този месец, освен че актуализирах нивото си към моментното развитие  на технологиите, реших  да се заема и с дейности, които винаги съм отхвърлял  като твърде сложни за мен. Всеки е така – има неща, които обича да прави и такива, които  смята за сложни и ги дава на друг, като си плаща за това. Някои хора не могат да си монтират пералнята, други да си сглобят леглото, аз пък имах конкретни програмистки казуси, които искрено мразех и смятах, че ще ми отнемат месеци докато ги усвоя, съответно по-лесно за мен беше да платя друг да ги свърши. Един ден просто седнах и приех задачата, започнах работа и… до обяд вече нещата работеха. След 3-тия ден всичко вече ми беше ясно за онова ,  което винаги съм прехвърлял към друг. Оказа се, че макар често  да се хвърлям  в нови задачи, в нови проекти и винаги да съм бил предприемач, който не се плаши от новото,  съм изградил някаква спирачка в главата си именно с този програмистки метод. Е, разбих тази спирачка и оттогава насам нивото ми скочи значително. Не се хваля, споделям само. 

3.Инвестиции

Графика на индексът S&P 500 за последните 5 дни (спрямо публикуваното на статия)

Винаги съм инвестирал в акции, фондове, депозити (когато това имаше смисъл), но съм играл повече от консервативно с идеята да не губя пари. Защото първо правило на Уорън Бъфет гласи: “Никога не губи пари!” и аз не обичам да нарушавам правилата на чичо Уорън. Прекалената предпазливост обаче носи печалби, но не грандиозни. От години се замислям да използвам една стратегия, която не е моя идея, но пък е много проста и доходоносна. Виждали сте графиките на цените  на някакви акции, индекси или курса на долара спрямо еврото. Е, винаги съм се чудил, какво ще стане,  ако купуваш на дъното и продаваш на върха. Това са едни прекрасни печалби, но… е,  оказа се, че  не толкова лесно колкото когато го гледаш, защото никога не знаеш къде е дъното или върха. Но въпреки това скочих в играта и макар че отново  играя изключително консервативно, без ливъръдж, без шортиране и без  глупости – това се оказа един прекрасен начин да упражниш знанията си и да спечелиш пари. Разбира се, това се случва на международните пазари, не на родния, който е твърде муден за подобен тип игра. За тези, които имат интерес в тази област – използвам платформата eToro (клик).

ВАЖНО: Тази точка е изцяло с образователна цел и не представлява съвети за търговия БФБ.

4.Книги

Започнахме с книги,  завършваме пак с тях , но този път не под формата на четене, а на писане. Успях да завърша една нова книга, която се пече в главата ми от известно време и работя по нови проекти в тази посока. Нещо, което вероятно щеше да ми отнеме месеци работа преди. Тези два почивни дни, през които се оказа, че няма какво да се прави, освен да се почива вкъщи, бяха основополагащи за това. 

5.Други

Успях да участвам в проект на БАН,  свързан с карантината. Изградих си нова стратегия за инвестиране по време на кризата и веднага след нея. Успях да отделя малко време за себе си и да се наспя и отпочина,  когато имах нужда от това. Имах време да мисля, да смятам, да планирам бъдещето си.

Важно е да отбележа, че докато другите купуваха тоалетна хартия в пристъп на паника в първия ден на извънредното положение, аз купих килограм кафе. Ето и резултата.

Накратко – карантинта ми даде нещо като подготвителен клас в гимназията. Време, което не се брои. Време, което можеш да използваш за безкрайно много неща, които да те направят по-силен, по-знаещ, по-активен, по-подготвен, по-продуктивен и по-(поставете думата, която да отразява какво повече искате да постигнете). Да. Карантината ни даде шанс да станем нещо много повече. Дали повечето хора използваха това време,  за да надградят уменията си? Дали цялото човечество ще стане нещо повече след карантината?

Не, разбира се. И все пак, ако досега сте пропилели първите 30 дни, имате още около 20 дни да промените нещата  и да постигнете всичко,   което никога не сте смятали, че можете да постигнете. Имате време да четете, да се развивате, да правите грешки, да ги поправяте.

Да, тези 2 месеца в карантина за някой може да са затвор, но за други могат да се превърнат във втори университет.

Кое от двете ще бъде за вас,  избирате само и единствено вие.

Споделете опита като коментар:)

Photo by Dayne Topkin

Leave a Reply

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Required fields are marked *