Бизнес

5 причини да плащаш с карта

Преди време по стечение на обствоятелствата попаднах на събитие със заглавие “Войната срещу кеша”. Бях изключително заинтригуван, тъй като смятах, че там ще говорим за това как се преминава от кешови плащания към електронни. Оказа се, че съм в тотална грешка. Събитието по-скоро промотираше да плащаме в брой и по възможност в злато и диаманти, защото тези суровини ни дават стабилност и лесен начин за пренасянане през граница на огромни суми – нещо, което може да бъде ограничено, проследено или забранено от правителството, когато става дума за банкови плащания.

Звучи логично. Ако искаме да изнесем 10 000 000 EUR през граница, за да ги складираме в панамска банка – няма проблем. Просто взимаме шепа дианамнти и летим…

Всъщност има проблем и той е в това, че почти никой не разполага с 10 милиона евро и фокусирането над това как да заобиколим държавните закони показва деструктивен начин на мислене, при това от позиция, в която нито един от присъстващите не беше, а именно – да притежава 7- или дори 6-цифрени суми, които да иска да транспортира незабелязано.

Това е и причината да напиша тази статия – за да ви споделя моя скромен опит, който може да ви мотивира да забравите банкнотите и стотинките  и да преминете изцяло към електронни разплащания – с карта или с електронно банкиране.

1. В джобчето ми дрънкат…

Ако като деца са дрънкали семки и бонбонки, като големи дрънкат стотинки. Колкото и да ги избягваме, те все пак стават част от ежедневието ни, защото не всичко се закръгля до 1 лв. Съответно, често се озоваваме с шепа стотинки. Много хора игнорират жълтите стотинки и не ги взимат. Така всеки потребител на година губи някъде между 100 до 200 лева от невзети жълти стотинки. Макар и да съм далеч от скъперничеството, веднага се сещам, че тези 200 лв могат да бъдат обърнати в 10 акции от немалко компании на БФБ. Може и да не се спечели нищо, но поне тези пари ще влязат в реално обръщение в наша полза и то дългосрочно.

Плащането с карта елиминира този проблем.

2. Кражба или загуба

Аз съм особено разсеян и съм оставал насред Италия без пари и документи, а онези $ 200, с които успях да се снабдя благодарение на късмета, бяха неизпозлваеми, защото не се обменяха без документ. Цялата история за това как все пак успях да се приебра в България, можете да прочетете тук. Но като оставим това настрана – ако ви откраднат портфейла или си го загубите, само с едно обаждане можете да блокирате картите си, а от тях обикновено никой не съумява да се възползва достатъчно бързо. Още повече, дори някой да си направи конкретни покупки, веднага може да се провери дали вие сте правили плащанията или не и парите ви да ви бъдат върнати. С парите, които държите в брой, няма как това да стане, независимо дали сте жертва на опитни крадци или просто сте разсеяни. Като добавим към това домашните кражби винаги се изненадвам, че са взели от нечия къща суми от порядъка на 5000 лв. Каква е причината някой да държи такива суми в брой при положение, че има банки? Отговорът на този въпрос все още не ми е пратен свише, но вярвам, че няма да ми хареса. И все пак, ако искате да се предпазите от това да загубите безвъзвратно вашите пари, спечелени по честен път, банката е най-доброто решение, а достъп до парите си имате през компютъра, телефона или дебитната си карта. Накратко – от всяка точка на света. (Да, в най-дивата провинция в Перу хората, които просеха, приемаха мастъркард).

3. Такси и комисионни

Интересен е фактът, че хората получават заплатата си по сметка и много често след това я теглят на порции. По 50 или по 100 лв, понякога по 400 лв, защото са се усетили, че ще им трябват повече. А иначе плащат такси, да. При всяко телегнете на банкомат вие дължите такси, които често са над 1 лв. По-разсеяните като мен не си правят сметката кога и колко пари ще им трябват и ми се е налагало да тегля по 2-3 пъти на ден по малки суми заради грешна преценка. Това прави така, че аз неусетно губя пари. Накрая на месеца сумата може да достигне 10-20 лв. Това не е малко, особено на годишна база. Ако изплащате кола например, 240 лв на година може да означава, че имате една спестена месечна вноска.

4. Проследяване

Голям страх тресе хората, че някой ги следи. Всъщност всеки ни следи и какво от това? Да не би да спираме да изпозлваме Facebook, Google или да си проверяваме пощата? Всяко приложение ни дебне и това не е тайна, а факт, с който отдавна сме свикнали. Но банковите разплащания са нещо, до което има достъп само банката и… държавните органи. Сега се сетете за баба си, която взима 200 лв и се сетете за онези 5000 лв в нечий дом, които лесно се превърщат в стоки и услуги без за това да се получи касова бележка. Хванахте ли връзката между двете? Касовата бележка гарантира пенсията на баба ви. Касовата бележка е неразделна част от плащането с карта и нещо, което може да бъде пропуснато, особено в по-малките градове или крайните квартали на големите градове. Така милиони левове пропускат да бъдат обложени. Нещо, за което либертарианците биха ме разпнали, но един рационален анархист веднага би разбрал защо е необходимо.

5. По дребни нямате ли? Нямам да ви върна

По тази точка едва ли имам какво толкова да споделя, но често се случва на различни обекти да нямат дребни. Понякога теглим 100 лв, банкоматът услужливо ни пуска две банкноти по 50 лв, а ние искаме да си купим билет, дъвка или минерална вода. За целта или трябва да купим шест вафли и две кисели млека (макар да сме отказали млечните продукти отдавна) или други продукти, от които нямаме нужда, за да достигнем по-смислена сума, от която продавачът вече може да ни върне. Това ми се случи само четири пъти в рамките на седмица. Тествах различни магазини, в които си взимах кафе, кроасан, вода и шоколад. Навсякъде ми отговаряха, че нямат дребни, а когато покажех карта, умираха от щастие. Аз също, защото скромният ми експеримент се оказа успешен и защото видях готовността на търговците да заменят кеша с електронното плащане.

Александър Ненов
Интернет предприемач, автор на 2 бизнес книги за интернет бизнес. Консултант и лектор на редица семинари и обучения.
Други статии по темата
Ето как да спечелим от лотарията
Бизнесът, който не си чете писмата

Дайте своето мнение!

Коментар*

Име*
WWW