Размисли

Когато гласуването стане бройка, каузите умират

Наскоро гледах новия клип на Реформаторския блок. Приятно се изненадах, че те са “заимствали” идеята от американски клип с подобна насоченост. (Клиповете можете да видите по-долу). Пикасо е казал: ,,Умният копира, гениалният краде’’. Така е, но в случая нещо не беше наред – нито беше копирано, нито беше откраднато, защото, ако беше едното от двете,  щеше да има един прекрасен клип. Но какво се получи? Получи се адаптирана БГ версия, в която нещо остава неизказано и неясно.

В американския клип става ясно – не гласувай! Всъщност… гласувай, само ако ти пука за здравеопазването, ако ти пука за контрола над оръжията, за цената на газта, за икономиката, за правата на хората, за страната ни, за света… Така американският клип, чрез негативното послание, ти показва всъщност какво означават изборите – дава ти каузи, за които да се бориш, да разпознаеш като свои и да гласуваш – независимо за кой!

В българската версия се получи само елементът с оригиналността на негативното послание. Набляга се на платените гласове. Набляга се, че към един глас може да има още един глас… и те да станат милион, и един глас, плюс един, плюс един…. докато накрая идеята се обръща в позитивно послание “по-добре да гласуваме”. Кое е липсващото? Не, не е музиката като от трейлър на филма 300 – нея я има в клипа и признавам, силна е. Но това, което липсва е посланието.  Защо да се съберем милион и един? Защо да съберем още гласове? Защо да се обединим? Няма отговори – няма кауза, няма идея, няма смисъл. Ако се съберем милион и един (добри същества),  то трябва да имаме обща кауза. Какво искаме да постигнем? Няма отговор. Кои сме тези, които искаме да постигнем това, което не знаем? Няма отговор.

Когато се прави политика,  трябва да има кауза, която значително да надвишава дребните ни битови проблеми, да надживее нас и да е по-голяма от егото ни. Тогава могат да се обединят не само милион и един добри същества,  а дори седем милиона. Когато покажеш на хората, че правиш нещо за общото благо, те ще го разберат и няма нужда да ги навиваш да правят или да  не правят нещо. Когато се е състояло Съединението на България,  моят пра-пра-дядо (Иван Владиков – Владиката – поборник-опълченец) си е облякъл униформата и е тръгнал към епицентъра на събитията. Той вече бил на години и жена му го попитала: “Къде тръгваш?”. А той отговорил: “Тръгвам към столицата. Там може да има нужда от мен и аз трябва да помогна.” И тръгнал –  не, защото някой го е помолил да го направи, а защото е осъзнавал важността на събитието и като човек отдал живота си на България и нейната свобода (участвал в няколко войни, включително в  боевете при Шипка и свети Никола),  просто е продължал да отстоява правилната за него кауза. А каква е каузата в този клип на “реформаторите”?

И преди да гласувате, помислете – има ли положителна кауза, за която да дадете гласа и или просто ще го  направите  по инерция,  избирайки едни или други. Помислете, пък после ме нахранете в коментарите, както подобава,  за това, че позицията ми е крива…

Александър Ненов
Интернет предприемач, автор на 2 бизнес книги за интернет бизнес. Консултант и лектор на редица семинари и обучения.
Други статии по темата
Интернет – затворът без стени
Толерантни или просто сме си прости
1 Comment
  • Naruto
    Oct 24,2016 at 2:35 pm

    Поучителна статия, която те кара да се замислиш за избора който правиш.
    Глава на народа ставаш когато хората те признаят със заслугите които правиш за тях.

Дайте своето мнение!

Коментар*

Име*
WWW